Bad Luck..

съжалявам за злия пост..

на път за работа - пресичам си аз на зелено и някаква кола се опита да ме унищожи - съжалявам, в София наистина е гадно за каране рано сутрин, но аз ли ви купих колите, аз ли ви карам да ги карате?!... глупаво е да си изкарваш всичко на горките пешеходци( ние сме мили, сладки и невинни.. ) - всички сме пъвро пешеходци и после се научаваме да караме кола..
на работа - колегата отново решава, че сега е момента да каже, че моята работа е грозна и супер грешна - грубо бе.. не му се размина!..
обяд - гадна закуска..
вечерта - бях се регистрирала за нещо.. пишеше, че ще ми пратят мейл за потвърждение.. мейлЪТ започваше с " г-жо Димова " едва станах на 20, бе хора.. госпожа скоро няма да стана! ако зависи от мен!! а то зависи!!

в очакване на рождения ден на Крем.. а и е 25.09 -> ДОБРИЧЧЧЧЧЧЧЧЧ

по принцип не обръщам внимание на такива неща, но предната вечер доста ме изтормози:
стаята -> вино, Строеж -> бира, Лападунди -> пържени картофки, 41А -> кофти портиерка, сън - 5 часа.. не се оплаквам.. просто нямах толкова късмет..
поне накрая на деня изравнихме резултата..

щях да забравя.. единият колега ми каза, че съм зла( познаваме се от 01.09.2008 ).. някога ще успя да го прикрия?!..

a little experiment..

както всички разбрахме - шефовете ни си правят някакъв експеримент с нас.. ок... те не ни познават - някви българи там.. има логика - да видят какво можем и с какво не можем да се справим..
но.. някак си.. започвам да си мисля, че и българскиЯТ ни шеф си прави някакви експерименти с нас.. води ни на обяд - това ми харесваше, но започвам да се психирам - той ни говори някакви неща и следи реакциите ни( или поне това започвам да си мисля ).. предполагам и това е нормално - все пак трябва да знае с какви хора работи.. обаче започвам да се чувствам като онези малки мишлета, с които всеки учен-ненормалник разполага..
покани ни на някакво събитие за някаква книга - не помня, съжалявам - това ме наведе на мисълта, че иска да види как ще се държим, когато сме с хора( отначало си го помислих само на майтап ).. предполагам и аз бих се държала така, но все пак!..

още се колебая какво да ми е мнението за цялата работа с работата.. там станах по-оптимист, започнах да се усмихвам малко по-често, спрях да говоря пискливо, а съм там само от 22 дена..

а и щях да забравя, Боян( КН 3-ти курс ) не е Боян от вратата.. може и Боян от вратата дори да не съществува..

ЗвънецЪТ..

звън.. кой ли може да е!?..

последно Той го използва.. дали е Той.. о, нека.. нее, сигурно е Хриска тя обича да звъни, винаги го използва, видях я днес - сигурно е решила да гледаме филм, не - не искам да е тя.. искам да е Той, искам да изляза.. последна секунда преди да отворя врата, нека.. нека...

неВисока жена, с бяла коса и бяла дреха бе решила да види какво е това нежно, малко, залепено на врата нещо..

миг надежда, копнеж -> разочарование...


честит имен ден на всички вярващи и надеждни софиянки..

Студено е!..

студени са софийските улици.. студени са и софийските хора.. имаше време, когато вкъщи беше 12 градуса, а ми беше топло.. искам малко светлинка в тази мрачна седмица..

искамм

душите на сградите..

можете ли да си представите отколкото време не съм ходила на Фантастико посред нощ.. разхождайки се, смееки се.. отново отношенията ни с Фф станаха чисто формални.. влизам танто-срещу-танто.. а преди беше толкова готино..

ходехме.. радвахме се.. обикаляхме щандовете и се смеехме.. взимах си вафличка и след около час пак там.. а сега.. гледам на Фф като на склад за храна.. и нищо повече.. отиде си душата му.. отидоха си всички..

поне душата на ФМИ си е още там... или поне беше, когато се видяхме с колегите след изпита.. много се зарадвах на тази среща.. силно искам, когато започнем да продължа да се радвам, въпреки всичко..

душата на блока, в който е офисЪТ хич я няма.. има един прозорец на стълбището на блока, който гледа към съседната сграда, която е на не повече от 10см.. толкова свтлина влиза от там, толкова задушевно е просто..

а душана на 41А е смотана някъде изпод безкрайните строителни материали и хора, които искат да се отърват от там.. а бяхме в 51, беше хубаво. това е блок с душа и кафене на 1-вия етаж...