Thursday, July 30, 2009

от 20 на 40..

в един момент спираме да изглеждаме малки.. било то, за да ни пуснат в дискотеката, за да излъжем по-голям батко, да си купим алкохол и цигари или пък просто кожата ни е решила, че не може да изглежда като на 8-годишно лапе..

1. бяхме в магазин в Лондон, решихме да вземем алкохол.. и двамата с брат ми имаме 21.. наредихме се да плащаме.. и в един момент, когато касиерката взе алкохола, погледна брат ми с доста съмняващ се поглед, брат ми е по-голям от мен.. после тя погледна мен, усмихна се и каза: "ок".. все пак, попитахме колко години трябват за алкохол.. тя учтиво посочи една табелка, на която с големи цифри пишеше 25.. от една страна се радвам, че не ми погледна личната карта.. ОБАЧЕ 25+?!.. на толкова ли изглеждам?!..

2. прибрахме се в къщата.. разказахме на майка, на нея й бе смешно.. и на мен би ми било, ако не ставаше дума за мен.. след което голямото момиченце ме попита: "Яна, ти имаш ли си бебче?!".. за малко да се разплача.. всички още повече се развеселиха.. но някак си.. 25+ + бебче дойде ми малко в повече, чувството ми за хумор след 5 часа пътуване и това.. трудно е..

3. понякога, когато вървя и много се постарая да не мисля за нищо, виждам хората около мен.. видях едно сладурско детенце и му се усмихнах.. ама то беше много едно такова гушкаво.. баба му ме видя, усмихна се и каза: " виж, леличката ти се усмихва.. ".. прекъсна добрата ми мисловна дейност.. отново спрях да виждам хората..

4. 3. не е еднократна случка..

5. преди много време, когато работих, тийм лидерът реши да ни заведе на някаква конференция или подбно.. трябваше да се запишем за участие.. записахме се.. те трябваше да ни пратят отговор кога и къде.. пратиха.. писмото започваше с " Г-жо Димова.. " 2 минути докато дойда в добро съзнание( все по-трудно става ).. после се оказа, че такъв е етикетът, освен ако не кажеш как да те наричат.. но късно..

6. не е истина откога не съм чувала "какичката", за мен в 3.л. ед.ч.

аз съм на 21! смея да твърдя, че и изглеждам на 21.. побъркани хора, оправете се! времето ми за изглеждане стара не е дошло още!!

Saturday, July 25, 2009

" Ако искаш да разсмееш Бог, сподели му плановете си "..

последните няколко дни са ужасни.. те не са толкова ужасни в края на деня или преди неприятните промени в плановете..

опитвам се да си организирам малко времето, разбира се, завися от мама( ходене до Варна ), приятели( излизания, море, ала бала ), татко( ходене до село ).. и в крайна сметка никой не си удържа на думата.. до Варна ще ходя утре, а не днес.. приятелите ми просто не бяха сметнали за необходимо да се сетят за мен и получих по телефона "ОФФФ" ( има само една по-неприятна реплика от тази ), бяха колебливи отностно всичко.. само татко спази деня отделен за село.. а принципно е точно обратното - накъде върви света?!.. и как така всички решават, че разполагат с моето време.. и къде отидаха хората, които се обаждат по-рано да ти кажат, че са заети, че не могат да дойдат или че ще закъснеят.. къде останаха хората, които ти се обаждат ей така - просто да те чуят, да ти кажат колко яко е било на морето, какво са си купили, кой са видяли, дали са си взели изпита или просто да възмутят или пък да ти пишат - било то мейл, в айсикю, скайп, фейсбук - толкова много начини за комуникация, а тя да липсва..

междудругото този пост не е да се оплача, просто понякога безсънното творчество не е толкова забавно.. но не е и като да съм очарована..

Tuesday, July 14, 2009

изпитите никога не свършват..

накратко - днес бях на изпит по Английски език.. беше ни казано да отидем час преди да започне изпита.. но в крайна сметка стана така, че всички бяхме отишли 2 часа преди да започне изпита.. навярно се чудите как.. много просто.. началото закъсня.. е, шанс, както бих казала, ако имаше на кого в този ранен час.. намерих залата.. почти безаварийно.. все пак, има си причини да не ме наричат Яна - компаса..

и така.. чакахме, чакахме.. хората си бяха взели някакви хора да говорят с тях.. но уви.. аз бях сама.. нищо и сам войнът е войн.. виждах притеснението на другите.. реших, че така или иначе ще разбера кога започва изпита и просто отпуснах морно глава на чина.. сънувах.. отдавна не ми се беше случвало.. като ме събудиха - мнооого скърцаха тези чинове - се замислих, че не съм заспивала толква бързо от прекалено много време.. в главата ми се прокрадна мисъл да ходя на изпити, за да се наспя.. след като ме събудиха вече за 3-ти път.. бях леко изнервена - какво искате, бе хора?!.. - огледах аудиторията.. видях няколко човека последвали моя пример.. почувствах се добре и да не ги разочаровам, ако случайно се събудят отново засънувах.. бях на плажа, вятър в косата, пясък в хавлията, вода в краката..

пак ме събудиха.. този път вече беше време да започваме.. имаше доста интересни въпроси като за начало - " да чертаем ли поле.. " - ?!, " проблем ли е черният ми химикал " - изричните изисквания бяха за син, " кога започва изпита " - когато започне, " тук ли ми е главата " - очевидно не..

никога не съм ходила на кандидат-студентски изпит по език.. интересно преживяване си е.. хората са изключително докачливи - визирам русото момиче с тъпите въпроси и коментари, също така момичето, което когато кажеха нещо и тя пак питаше.. странно се чувствах - спеше ми се, а трябваше да съм неврвна.. е, не бях.. беше супер забавно на диктовката.. 3 думички не знаех, но това не ми попречи да направя много грешки.. на тестовете се борих за максимален резултат, но не защото искам 3, да мина или нещо от сорта, а защото ми беше забавно..

но накрая - ЕСЕТО - беше адското тогава.. написах около 200-250 думи нямах време да броя, но се надявам да не са по-малко.. темите бяха забавни.. мисля, че ако проверяващите не са в настроение съм загубена..

като цяло.. изпитът не беше труден.. и ако аз съм го изкарала, то това би означавало, че скъсаните не са чували и думичка английски през живота си.. може на мен просто да ми е дошло просветлението, но, хайде, всички знаем истината?!..

в автобуса хората бяха щастливи от това, че са имали време за всички въпроси, възмутени, че времето е било малко, нещастни от темите за есетата, изненадани от лесните теми за есетата.. доста неща може да чуе човек докато е със слушалки и усилена музика..

Monday, July 13, 2009

късно..

стоим си с Павел и Дарина.. и тя чисти котлона.. бе готвила пържолки.. много добри бяха.. и така.. реших да споделя, че Павел иска да ударя Дарина с тигана.. ок.. до тук.. ние.. нищо странно..
обаче каква бе нейната реакция.. не да каже " абе вие друга работа нямате ли си.. ", нито пък " някой си търси боя.. " или нещо подобно.. тя каза просто " ами ако той иска да изчисти котлона.. ".. смая ме.. предполагам и теб..

Thursday, July 9, 2009

пак мен..

отново се търсих в гуугъл.. посмях се малко на резултатите - бахти форума, спож, оценките от контролни, продавам кучета?! а преди излизаха сладури, аха и подобни.. силно се радвам, че не успях да открия блога си.. колкото и да се старая не мога да пиша само забавни и умни неща.. имам нужда и малко спокойствие и почивка от интересното аз..

преди много време кандидатсвах за работа.. и въобще не се замислях за нещата, които могат да се открият за мен.. примерно бях супер фен на един форум.. но тогава пишех с краката си - малки-големи-лигаво-шльокавица.. не се гордея.. та.. кандидатствах.. и реших на майтап да се потръся в гуугъл.. и открих този форум.. доста ужасно се почувствах.. това, което е писало тези постове, не е това, което сега пише този пост.. ами ако хората наистина се впечатляват от подобни неща..

факт, сега пак трябва да започна да си търся работа.. имайки предвид всичко това, цялата ми бездарност и липса на знания дали някой пак ще се излъже да ме вземе на работа..

най-важните неща, които научих от последната си( единствена ) програмистка работа
1) autocomplete..
2) autoformat..
3) хубаво е да си подреждаш мислите, преди да ги кажеш..
4) дори и да си права, ако не можеш да кажеш това, което искаш, правилно, то по-добре другите сами да се убедят, че може би грешат..
5) защо уча във ФМИ..
6) и много други, които в момента не си спомням, освен:
7) трябва да напусна..

както бе написала Хрис.. очаквам вашите предложения за работа..

Wednesday, July 1, 2009

светът, в който живеем..

освен Алгебрата има и друг свят.. който не е толкова добре дефиниран..

нека вземем елемент от този друг свят.. адски трудно да е определиш дали е обратим.. почти винаги въпросните елементи не обичат да говорят по темата:" аз делител на нулата ли съм или не съм.. "..

също трудна за доказване е комутативността.. докато при Алгебрата или я има или я няма - изненада - тук е нещо като леко объркана.. ab = ba, но само понякога.. но съществуват такива a и b, за които си сигурен, че не комутират каквото ще да става.. и накрая те ти излизат с номера, че можело и пък да комутират..

разбира се, елементите често лъжат за подгрупата си, за съседните си класове.. най-неприятното наистина са съседните класове.. Лагранж няма шанс.. и постоянно си сменят реда..

а колко по-лесно е да си казваш винаги всичко..
|QNa| = 21, принадлежи на Търсещата група, главен идеал на Яния..