Уморих се..

не мога повече.. всичко е толкова трудно.. омръзна ми от намеци.. уморих се от загатванията.. писна ми да имам мисли, които си противоречат.. защо е толкова трудно да разбереш какво означава всяка усмивка, всяко повдигане на вежди.. всеки разговор..

правих тест колко добре познавате едно момиче, с което съм си говорила не повече от час.. доста добре.. доста по-добре отколкото хората, които наистина я познават.. щом мога да преценявам нея.. защо не мога да разгадая него, който явно все е неподходящия.. който винаги се усмихва и ти говори приятелски.. винаги готов да ти помогне.. флиртува с теб, но когато ти искаш да се доближиш до него, той е на работа или просто неоткриваем.. а когато се опиташ да разбереш само приятел ли е, получаваш толкова противоречия..

също така не мога да разбера.. същият той, идващ от нищото, без покана влиза в живота ти.. насочва мисълта ти в неговата посока и после си тръгва за известно време.. точно толкова колкото е необходимо да се пренасочиш надругаде.. след което се връща и отново всичко е хаус..

как да зная какво или кого искам, когато постоянно става така..
как да взема правилното решение, когато има толкова много променящи се фактори..

старата песен на нов глас..

отново реших да се боря с новите технологии.. този път бе с учебна цел.. трябва да напиша проект по един изборен и реших да направя къде 3.. къде 2 D анимация на слънчевата система.. асистентът дори бе толкова добър да ми прати код, който супер много ще ми помогне.. да кажем, че аз трябваше само да врътна едно цикълче и да направя леки изменения.. но нека спомена, че Firefox-a нещо не искаше да ми enable-не Java.. също така кой да знае за връзката между аплетите и html-a.. и накрая.. само с 2 натискания на мишката осъзнах, че може би истината е някъде там..

ok..

старая се да не се оплаквам, но това вече е прекалено..

" абе то май крушката е изгоряла.. " ами купи нова или изчакай докато някой друг го направи.. какво като ми кажеш да не си мислиш, че ще щракна с пръсти и ще светне.. докато съм си легнала надали веднага ще се вдигна..

" водата е спряла.. " да, не живеем в идеален свят.. от време на време водата спира.. токът също.. щеше да е странно, ако не се случваше никога..

" аз излизам за малко.. " и.. аз какво трябва да направя.. да се трогна?!.. да си запиша, че ще се върнеш преди 12?!.. супер, завиждам, че излизаш, ама то някак се подразбира, когато затвориш вратата от външната страна..

" оф, какво да си облека, баси тъпото " разбирам да нямаше дрехи.. разбирам да нямаше чисти.. разбирам да си питаше ей така.. но да очакваш отговор от човека, който хваща първата добре ухаеща тениска и най-близките дънки и се радва, когато не е облякъл нещо с ръбовете навън?!.. не разбирам..

" дали ще е топло днес " ти гледаше прогнозата.. но когато няма да ме послушаш, има ли значение какво ще кажа?!.. не разбирам..

" дали да си облека палтото или коженото яке.. " -> палтото сякаш ще е по-добре -> " ще си облека коженото яке " -> е супер, значи ще си облечеш коженото яке.. -> " ще си облека палтото " -> щом така мислиш, облечи си палтото -> " ще си облека коженото яке.. " -> сигурна ли си .. -> " ало, мамо какво да си облека?! " .. защо тогава въобще ме попита.. когато не очакваш отговор, а само питаш себе си, не гледаш въпросително някого.. продължавам да не разбирам..

" кой обеци да си сложа?!.. " почти съм сигурна, че през целия си съзнателен живот съм имала общо 4 чифта обеци.. едни загубих, едни не нося, едни от бала и разбира се подарък, които носех доста време 2 месеца..

" а то няма крушка.. " нали преди 1 час го каза.. не очакваш да се мръдна заради теб.. нали?! като толкова спешно ти трябва отиди и купи..

yesman..

този филм ме вдъхнови по-често да казвам "да".. и казвах.. не на всичко, но на повечето.. някой хора спечелиха малко повече внимание от моя страна.. но.. не е кой знае колко..

вдъхновена от казването на ДА.. един ден като се прибирах от упражнение видях един познат на приятел.. познавах го, нямах с кого да си говоря, казах си "да, ще си поговоря с него..".. поговориихме си.. посмяхме се малко.. беше по-добре отколкото, да не бях решила да си поговорим..

оттогава си говорим малко по-често с него..

преди много време започнах да симпатизирам на едно момче от 2 изборни.. нищо не знаех за него.. освен че е симпатичен.. с ( относително ) удоволствие ходех на 3-4 часовите лекции.. има приятна усмивка..

та днес.. пак на спирката.. 1-вия познат(п) ме видя и дойде да си говорим.. и симпатичният пич(сп) беше на спирката.. и по едно време той(сп) дойде при нас и също познаваше познатия(п) ми.. и разбира се.. той(п) се качи на 102.. а аз и той(сп) останахме на спирката.. 94 дойде почти веднага.. говорихме малко.. ограбен разговор в общи линии.. оказа се, че е състезател по математика /*в гимназията*/( оправдание: не знаех!! ).. и подобни глупости..

и в един момент.. някак ме озари.. наистина е хубаво да казваш "да".. ако не бях казала "да" в онзи ден.. досега нямаше да съм си говорила с той(сп).. това беше просто разговор, но самото му съществуване е надъхващо.. от утре ставам нов човек..

комплиментизиране!?..

по ДАА - практикум имат навика да дават домашни.. при последното такова, за разлика от другите се получи така, че можеш да гледаш верния код на другите.. и евентуално, ако изнаглириш( нагълстваш ), можеш съвсем спокойно и да го пратиш..

до тук добре.. обаче силното ми чувтсво за справедливост отново се обади.. реших да се пробвам да си напиша домашното сама - груба грешка.. писах.. даде ми грешен отговор.. видях грешката, която винаги правя.. оправих я.. и с адското самочувствие отново се пробвах.. но спож, разбира се, ме мрази.. и не ми прие задачата.. няколко дена си мислих, че проблема е изцяло в него.. след което обаче времето изтичаше.. и си спомних, че асистентът си беше дал мейла.. той сам си е виновен.. ако не го беше дал, щях да измисля нещо друго или да се откажа.. разказах му за проблема си.. той бе така добър и ми каза къде какви грешки имам.. спомена между другото, че не помни да ни е давал подобна имплементация на Дийкстра( Дейкстра ).. даа, все пак бях решила да мисля доста този път.. оказа се, че готините неща, които бях измислила( пак в автобуса.. ) не са толкова готини.. но.. тъй като примертните тестове ми вървяха, дори направих свой, които показваха верността на алгоритъма ми - прецених, че може би грешката не е в мен.. - за пореден път -> ЗАБЛУДА..

( и всичкото това беше заради.. )
оправих грешките.. всичко тръгна.. започнах да пиша благодарственото писмо.. стана доста добре.. явно не съм чаак толкова на никъде с изразяването без ръкомахане и всички останали физиономии, които ми помагат при общуването.. реших да се похваля на Йо-то, прочетах го, а тя.. " Доста добре.. все едно го е писал нормален човек.. ".. нима ми има нещо?!.. възм`утена и `огорчена..