капка щастие..

бях на летището.. видях как хората посрещат роднините си, приятелите си.. когато посрещачите видеха човека, когото чакаха, засияйваха.. усмихваха се толкова искрено, толкова мило, толкова детски, не ги интересуваше, че самолетът е закъснял, нито че е нямало къде да седнат, те бяха щастливи.. щастливи бяха и пътниците, които въпреки глупавите размотавания и желанието да стигнат до 'вкъщи', където и да е това, сияеха с не по-малко блясък.. те всички бяха щастливи..

навлеците..

не искам да съм груба, но съжалявам, не мога да измисля друга дума..

най-накрая отидохме на дискотека в Студентски.. искахме в Строежа, но уви, нямаше място за нас.. минавайки покрай Миленката, чухме нечалга и решихме да пробваме там.. намериха ни места - всичко точно.. поръчахме си биричка и започнахме със забавата.. но не мина много и на вторите бири мъжете( много близко до възрастта на татко, стоящи до нас ) решиха, че трябва да ни поръчат бира.. отказахме.. отказахме им още няколко пъти.. прецениха, все пак, че трябва да ни доливат чашите.. отказахме.. отказахме още няколко пъти.. яката музика отново дойде, но уви, настроението си тръгна.. тези, меко казано, чичковци успяха да прогонят желанието ни да се насладим на вечерта..

ок - пълнолетни сме вече, но чичковци, които имат дъщери на нашата възраст, да ни зарибяват - не е ли педофилия?!.. не е ли гнусно?!.. може би им се връзват студентки, може сифилис наистина да вирее в някоя студентска стая, може и да има момичета, които правят висчко за водка в дискотеката, но ние не сме от тях и, тетрадки и кабели, ЛИЧИ НИ..

разочарована съм!!..

мъжете..

твърди се, че са силния пол.. но така ли е?!.. преди го поставях под съмнение, та нали 'Зад всеки велик мъж стои жена..'.. но вече не.. започвам все повече да се убеждавам в тяхната сила..

нямам предвид физическата сила, ако упорстваш достатъчно, ще успееш да си носиш водата до вкъщи без после да имаш мускулна треска.. те са силни с присъствието си.. един мъж може да направи всичко, ако е подходящият, а то уж все има такъв.. той може да те кара да се усмихваш всеки ден, може дори да те кара да се чувстваш щастлива, но има и силата да ти отнеме хубавите емоции.. с някоя своя постъпка, той може да развали добрия ти ден.. може с няколко думи да те разплаче.. а без думи може дори да те превърне в буреносен облак за дълго време.. и тяхната сила е закоренена в това, че само мъж може да поправи това, което друг мъж( или той самия ) е развалил.. и те като че ли го знаят и го изпозлват срещу теб..

сссссссссссс..

така гадното Убунту се подиграва с мен.. мразя го.. не стига, че след като прекомпилирам 3-4 пъти един и същи файл, то решава, че повече няма да протича връзка между мизерния ми клиент и още по-мизерния ми сървър.. не е доволно, че трябва да рестартирам конзолката, за да накарам мизерните ми клиент и сървър да си общуват, ами и ми показва това.. нахалство.. за да направя нещо толкова елементарно като написването на форк, аз чакам на гадното ми Убунту да му дойде настроението.. не съм щастлива!!..

хич ме няма.. част 2..

смених си паролата на гномлето.. после съм я върнала, но съм забравила, че съм го направила и като опитах да си изпозлвам компютърчето бях доста затруднена.. обявих бедствено положение - дори се обадих на Искрен.. в крайна сметка още не мога да се сетя кога съм си върнала паролата, но се радвам, че все пак реших да пробвам със старата(нова) парола..

за 2 минути щяха да ме блъснат 2 коли.. като дори от втората ми ръкопляскаха.. добре, че човекът можеше да кара и имаше адски бързите реакции.. ( поредната причина да нямам книжка.. за колело вече започвам да се отказвам.. ) - вече изпитвам лек страх, когато пресичам..

оставих торбичката с боклука пред вратата - това е сигурен знак, че няма да забравя да я взема.. но закъснявах и трябваше да се обличам пак по пътя и дори не я забелязах..

от 3 дена опитвам да си дам прането в пералнята.. днес едва успях..

с нетърпение чакам края на този период..