историята за разсеяното момиче..

за краткост полагаме "разсеяното момиче" = "тя"

тя се събуди по-непохватна от всякога.. усети малко преди да стане, че нещо не е наред - закъсняваше.. бореше се с крайниците си, решили, че нейното величие не трябва да се разпилява всеки ден навън, че тя е толкова хубава - за какво й е грим, че тя има прекрасно тяло - защо да го загрозява с дрехи, че тя има страхотна коса - защо да убива естетиката с четката за коса.. но накрая тя спечели битката ( войната още не.. )..

излезе, почувства студ - погледна към ръцете си, те държаха палтото й, идеята на дългия път от стаята й до външната врата е докато тя го върви да има време поне да се облече, но този път времето не й стигна..


отиде до сградата, не забеляза, че вратата се е отправила в нейна посока, но тогава се появи този някой, който предотврати сблъсъкът.. тя не видя и човека до кафе-машината и щеше да мине през него, но неговата плътност не позволи..
след като се отказа от намеренията си в сградата се опита да излезе, но тогава отново някой се изпречи по пътя й към навън, но този път тя го забеляза, когато още не бе станало прекалено късно..

тя излезе, но знаеше, че трябва да пресече онези улици.. знаеше, че няма да е лесно.. тя искаше да повърви малко.. да се отърси от мислите си и може би, заради това и не прие любезните предложения от няколко коли да се качи на предния им капак - а и не може да се обръщаш на всеки, който ти свирне -> пълна липса на достойнство!..

беше целенасочена - търсеше идеалния подарък за приятел.. влезе в магазин за мъжки и женски дрехи.. реши да пообиколи женската част - бе сигурна, че няма да се задържи много там.. но не - видя пуловерЪТ.. бе толкова хубав.. реши, че все пак може да си позволи поне да го пробва.. не й харесам върна го, разочарована пое към изхода, когато чу отнякъде "долу е мъжката част, искаш ли да я поразгледаме".. смени посоката от 'към навън' към 'надолу'.. получи няколко добри идеи, но не бяха достатъчно достойни.. продължи пътешествието си.. накрая видя Детския магазин, в който продават и козметика.. знаеше, че ще се загуби в козметиката, затова първо обиколи играчките.. беше права - загуби се.. влезе в книжарницата с ясната мисъл за подаръкЪТ, когато видя раниците - тя много много искаше да си вземе раница - започна да ги разглежда и изведнъж - "о, не, пак го направих", заряза раниците и преустанови търсенето на подаръкЪТ..

трябваше вече да се прибира, видя автобуса си и тръгна по-уверена от всякога към спирката.. вървеше, вървеше, вървеше и така 5 минути докато не видя онзи магазин, който винаги посещава, когато мине оттам.. цялата идея за прибирането бе забравена..
на доста интересни неща се натъкна.. когато излизаше от магазина отново срещна мисълта за прибрането си - отново се разочарова от съсредоточеността си..

прибра се.. докато си наливаше вода, погледна през прозореца - облаците бяха много красиви, но неприятно усещане я върна отново в стаята - водата се стичаше по краката й докато чашата си стоеше празна..

хората като нея не са виновни, те се опитват, дават всичко от себе си..

leave me alone!!..

предистория - ако ме познаваш, прескочи към историята:
преди много време си харесах едно момче - едва ли не идеалния.. и така доста време.. и след като най-накрая реших, че ми писна да не се получава, опитах да се пренасоча.. толкова много усилия докато не си повярвах, че съм успяла..

историята - част първа - сънят:
тази вечер го сънувах, по-скоро сутрин.. той ми се обади по скайп( не, нямам му скайпа ), вероятно съм сънувала това, защото вчера с любимите ми съквартирантки си звъняхме по скайп( този път не бяхме в една стая ), но наистина не мога да си обясня неговото присъствие.. та, той ми звънна, аз вдигнах и се правих на недостъпна - пишех си домашното, а той ми говореше, по някое време станах и отидах на гости на Мая, която ме нахрани и написа "Ная" на ръката ми.. не е като да е "k + 1 - r", но нищо.. после се върнах в нас и погледнах към монитора, нямаше никой "на линия" - "шанс" - помислих си и се събудих..

историята - част втора - денят:
станах, помотах се стабилно и накрая си пуснах една серия на Старгейт за добро утро.. и какво невероятно съвпадение - от всичките имена на извънземни, от всичките възможни пермутрации, вариации и комбинации на българските букви познайте как се казваше извънземното придобило човешки симпатичн облик..

поуката: писна ми!!.. ама много.. искам да сънувам както преди!!

ех, тези баби..

посетихме маминка и дядо.. те много се зарадваха - сякаш не знаеха, че ще отидем до няколко дена..
и се започна:
"ох, аз нямам какво да ви сложа на масата" - да, не че имаше празно място на масата от вече сложените вкусотийки..
"хапни си меденки.." - "хапвам" - отговарям с половин уста, за да не изкочи нещо от меденката, чиято големина, очевидно, подцених..
"хапни си сърмички.. искаш ли още.. ее.. само толкова ли.." - повече от 3 - е не лесно..
"ама не се притеснявай, хапни си меденки" - щях, но след толкова много храна, нямах място..
"искаш ли още тиква.." - от толкова отдавна не бях яла печена тиква - супер яка..
"защо не ядеш меденки" - защото не мога повече..
"и сега някой младеж няма ли?!.." - "миии.." - "е не се притеснявай кажи.." - "мии, то.. няма младеж.." - " не вярвам, че няма някой младеж в София " - и сега как да й кажа, че младежите, които заглеждам все се оказват заети..

ревността..

или по-скоро гнетността.. не мога да определя точно..

преди няколко седмици се случи нещо покъртитено - момче, с което сме нямали нищо - поне в моята глава, изревнува( или каквата емоция да бе това ) по доста абсурден начин и не знаех как да реагирам - трябваше ли да се изсмея и да му кажа нещо брутално от сорта на "други момчета освен теб не заглеждам", но дали щеше да оцени доброто изказване без да се засегне, а може би трябваше да погледна влюбено в другата посока и да направя подобно обяснение само че към друго момче, чиято реакция отново би довела до неловкост, да замълча просто нямаше как, а може би трябваше.. и беше странно, ама много.. още се чудя защо го каза..


Весели празници на всички .. Дядо Коледа тази година се справи доста добре с моя подарък, пожелавам и на вас същото "усмивка"..

едно излизане нищо не значело..

В&П :" излезте.. ако ти откаже -> не си заслужава, ако излезете, то това е само едно приятелско излизане и толкова.. ".. така и бе..

но те не разбраха.. те искаха още.. искаха дори физически контакт - какво, лалета, си въобразяваха.. какво си мислих и аз приемайки.. ами ето какво си мислих " щом вече 3( или 4 колебая се още ) момчета са казали/показали, че едно излизане не означава нищо, то значи едно излизане наистина не означава нищо " - очевидно съм била в грешка..

и когато разбаха( надявам се ) каква е истината, не ми говорят.. тъпо.. много тъпо.. какво съм виновна, че не са ми харесали, въпрос на ШАНС!!..