skip to main |
skip to sidebar
преди много време изключително силно харесвах едно момче.. имаше стил, вид, характер.. само още една чашка му трябваше... също така преди доста време се отказах от идеята за него.. беше твърде недостижим.. някак си.. той си беше идеален: симпатичен, хваща лафовете ми(рядко хората ги схващат.. не са кой знае колко остроумни или подобно, но винаги са свързани с някаква случка с дадения човек...), идеално тяло и невисок.. но когато беше около мен някак си.. не можех и името да си кажа.. започнах да се отпускам пред него.. обаче взехме, че се виждахме все по-рядко.. и така и нищо не се получи... днес го видях с друго момиче.. тъпо ми стана.. беше с хванал с една, за която мнението ми не е никак цветущо.. поне да беше момиче, за което може да се каже, че притежава интелектуалност.. те съшествуват все още... но хората се събират против волята ми.. да определено ми стана доста тъпо.. това не е хубаво, когато си търсиш кецове.. всички започват да изглеждат грозно...
тази песен винаги създава в мен странни емоции.. отначало не я харесвах.. даже никак... но я слушах доста силно... и започна да ми харесва.. започна да ме радва.. в прекия смисъл на радва.. след това слушайки я ми ставаше едно такова невесело, но не мрачно... разчувстваше ме колкото и странно да е... вече като я чуя се сещам за някого, към когото съм изпитвала силна симпатия.. иронията е, че винаги съм се разделяла с тези хора, но те после пак са влизали в живота ми ... просто си нахълтват ей така, без да питат може ли.. това е една от песните, които променят настроението ми много бързо.. и като свърши сякаш нещо е изчезнало... REPLAY-а помага... но не за дълго...
а оригиналният ми пост щеше да е на съвсем различна тема.. просто winamp-ът ми реши, че иска да я слушам....
какво ли не правим, за да не сме самотни... всеки си има по някой(любов, приятелство), заради когото прави доста тъпи неща.. в старанието си да не останем сами нарушаваме дори собствените си убеждения... преди няколко години ми беше смешно, когато слушах как някой е поел по даден път, защото иначе е щял/а да е сред непознати... но сега като че ли и на мен ми се случва същото: старая се да накарам приятелите си да кандидатстват в университетите, в които и аз, надъхвам ги, че ще успеят за силните специалности.. а после стигам и до отчаяната страна на нещата - да се пробвам в университетите, които те харесват... започвам да разбирам порива към несамотност, но и се опитвам да се боря с него.. все пак не се знае дали още дълго ще продължа с тези хора.. дали няма още утре да се разделим и после да съжалявам, че не съм постъпила по моему... трудно е да си само на 18 и да избираш бъдещето си и да осъзнаваш, че никой дори и най-добрите приятели не трябва да ти бъдат бъдещепоказател...
предполагам повечето момичета ще се съгласят с мен... мъжете са нетрудни.. и преди съм го твърдяла.. бездрехност, високота и малко слабота - спират мисълта им... но бях прекалено изненадана, когато ми се случи пак.. не съм някоя красавица, нито имам толкова хубаво тяло.. бях на състезание и за момчето, което стоеше до мен, заключихпо думите му , че е бил някакъв по-гениален (все пак каза, че е имал от първите места).. и той имаше на това състезание 7 точки.. от 26... признавам.. отначало се опитах да го отворя с шоколад (за пръв път попадам на гаден шоколад Milka), ама той не искаше шоколад, предложих му още няколко пъти.. пак не.. говорех му.. преди да ни раздадат задачите, ама и той ми отговаряше.. аз заради това продължих... и не бях виновна за гравитацията.. тия химикали не спряха да падат.. трябваше да отида да си ги взема все пак.. стана ми адски неудобно, че той всеки път, когато ставах, забелязваше.. даже прекаляваше със забелязванетo...
30.03.2007 денят на заминаването ми... събудих се.. реших да поостана още 5-10 минути в леглото докато се разсъня.. след 4-тата се сетих, че времето няма да ми стигне.. станах... гледам си полата-мръсна... поопрах я... и после с ютията... което естествено ми отне доста ценно време... на 29 бях решила, че ще си приготвям багажа на следващата сутрин, защото повечето неща, които шях да взема, щяха да ми трябват... разбирам, че блузката ми е мокра... не можах да си намеря ключовете... реших да взема резервния за вътрешната врата... излизам... няма и минута и се сещам, че съм си забравила дезодоранта.. понечвам да се върна... външната врата е затворена.. звънях в леля.. после се сеетих, че леля е на съседния звънец.. мина един съсед и ми отвори.. качвам се взимам каквото трябва и излизам... естествено съм с токчетата... и реших да взема автобуса.. на път към спирката ми се прецаква дясната обувка... стигнах спирката.. автобуса не идва и не идва.... раменете ми са дефектни.. раницата ми падаше... стигнах до училище, но чакахме прекалено много време.. и накрая всичко свърши нормално...
